Фокача с чери домати, конфи чесън и салвия

Фокачата е популярен италиански хляб. Плоската му форма позволява да го декорираме, като истинско произведение на изкуството. Адаптирахме рецептата за работа с квас, за да по-полезна под влиянието на бавната ферментация. Запишете си рецептата и я използвайте винаги, когато посрещате гости или просто ви се хапва нещо много вкусно. Приготвя се лесно и почти няма шанс за провал, стига да сте измесили добре тестото и да втаса правилно.
За направата й сме използвали нашето бяло брашно с по-ниско съдържание на протеин, защото не ни е нужно хлябът да държи форма.

Ето какво ще ви е нужно за 4-6 порции:

• 330 гр. Бяло пшенично брашно 10.45%
• 225 гр. вода
• 65 гр. квас
• 10 гр. зехтин
• 6 гр. сол
• 100 гр чери домати
• 8-10 скилидки конфи чесън (чесън, сварен в зехтин на слаб огън за 30-тина мин) по желание
• 5-6 пресни листа салвия или друга свежа подправка по избор

*ползваната тава е с размери 20х35 см

Сипете брашното и водата в купата на миксера и го пуснете, колкото да смеси добре съставките, след което го изключете и оставете за 30-60 мин. Добавете кваса и месете на слаба скорост, отново да смеси добре. Направете 30 мин почивка преди да добавите солта. Измесете много добре тестото, може да отнеме малко повече време. Ако се наложи, направете 5 мин. пауза и продължете, докато тестото се отлепи от стените на купата. Когато тестото се измеси добре, започнете добавянето на зехтина на 3-4 части. Ако го добавите наведнъж рискувате да разводните тестото, а това не бива да се случи.
Когато е поело зехтина, прехвърлете тестото в намаслена купа и направете две вътрешни сгъвания през 1 ч и го оставетепочти да удвои размера си, след което го приберете до следващия ден в хладилник. Така може да издържи до 24 ч от замесването.

Преди да оформите в тавата, е нужно да темперирате добре тестото. Ако му е нужна още ферментация, може да я извършите на стайна температура. Намажете тавата със зехтин, внимателно прехвърлете тестото в нея и го разпънете върху дъното.
Покрийте тавата с фолио за свежо съхранение и оставете да удвои размера. Когато забележите, че удвояването наближава, включете фурната да загрява на 230С.
Когато тестото е удвоило размера си, полейте го със струйка зехтин и с натиснете с пръсти тестото през 2-3 см по цялата повърхност (ще се образуват големи мехури по повърхността, не ги пукайте :D)

В дупките сложете доматите и чесъна, а салвията наредете както ви хареса на вид.

Сложете да се пече на зададената температура за 15 мин и още 10 мин на 200С или до желания загар.

Да ви е сладко!

Материалът Фокача с чери домати, конфи чесън и салвия е публикуван за пръв път на BabinataPitka.com.

Ще поканим вкуса на Италия в дома си, но ще го поднесем с любов към здравословния начин на живот и ще забъркаме едни равиоли с квас.

Защо с квас?

Ползите от кваса са неизброими, но едно от най-важните му предимства е, че той прави ястията по-лесно усвоими от организма. В процеса на дълга ферментация, бактериите в кваса разграждат глутена, разкъсвайки дългите му вериги и преобразувайки ги в аминокиселини. Това не означава, че глутенът изчезва, но става много по-лесно усвоим, което прави изделията с квас подходящ дори за хора с чувствителност към глутен.

Често срещана практика при приготвянето на такъв тип изделия е, да се влага остатъчен квас, в тази рецепта прилагаме различен подход, използвайки активен квас, което прави процеса по-дълъг, но гарантира уникален вкус.

Да преминем към необходимите продукти (4-6 порции):

• 400 гр. Бяло пшенично брашно 10.45%
• 4 яйца – около 210 гр.
• 80 гр. квас

За плънката:

• 200 гр. бейби спанак – замразен
• 150 гр. рикота
• 50 гр. настъргано сирене пармезан
• 1 малко яйце
• 1/4 ч.л. индийско орехче
• сол на вкус

За кафявото масло:

• 80-100 гр. масло

* Магданоз, нарязан на ситно за сервиране

* Пармезан за поръсване

Да преминем към тестото – сипете на плота брашното, направете кладенче и добавете в него леко разбитите с вилица яйца и квас. Замесете тесто. В началото ще стои по-скоро като трохи, но след 10-на минути ще стане еластично, леко стегнато тесто.
Показател за готовност е, когато при натиск с пръст, веднага се връща обратно. Месенето трябва да е около 10 мин.
Сложете готовото тесто в купа и оставете на стайна, докато започне леко да се надига, ще забележите мехурчетата, ако е в прозрачен съд, след което вече може да го оставите в хладилника за през нощта.
Ако сте решили да ги приготвите за обяд, извадете тестото поне 2 ч предварително и оставете да се темперира.То вече трябва да е с удвоен размер, ако още не е, оставете го до удвояване.

Ако не разполагате с машина за разточване на паста, ние ще ви покажем, че и на ръка може да се разточи. Разделете готовото тесто на две или четири части според повърхността, с която разполагате за разточване. Набрашнете добре плота и разточете последователно и двата къса тесто (или на две двойки поотделно) на възможно най-тънко две кори (около 2 мм дебелина е идеална).
Набрашнявайте винаги, когато видите, че има опасност от залепване. Когато сте разточили и двете кори, сложете по една препълнена лъжица плънка на разстояние една от друга, положете втората кора върху първата, хубаво уплътнете с ръка тестото около плънката и изрежете с форма за равиоли или с нож за пица/тесто на квадрати или с чаша/ринг. По ръба на квадратните/кръглите минете с вилица, за да запечатате добра краищата и да предотвратите изтичане на плънката по време на варенето (вижте снимките от оформянето). Преместете върху леко набрашнена повърхност или просто ги набрашнете отдолу, за да не залепнат.

Следва да загреете до завиране леко подсолена вода на котлона и да ги сварите за около 3-4-5 мин или докато изплуват, след което ги отцедете добре в гевгир.

Докато се отцеждат загрейте маслото на слаб огън докато заври, намалете силата на котлона иоставете маслото да клокочи. Разбърквайте от време на време. Постепенно ще забележите, че цветът му преминава към по-златист, след това към кафяв, ароматът му става подобен на орехов, а на дъното ще се виждат твърди млечни парченца. Прецедете го, полейте равиолите, поръсете с пармезан и магданоз и сервирайте.

Запишете си тази рецепта в категорията: „БЪРЗО,ЛЕСНО И ПОЛЕЗЕНО“
Добър апетит!

Материалът Равиоли с квас, спанак, рикота и пармезан е публикуван за пръв път на BabinataPitka.com.

Едва ли има по-сладък и изпълнен със символика хляб. В българската традиция се приема, че замесването на козунак е свещено действие-ритуал. Към този ритуал трябва да подходим с чисти помисли, позитивно настроение и любов, към земята, хляба и традициите…

Едва ли има домакиня, която да не е пристъпила плахо, към това предизвикателство  с вкусни конци. Истината е, че замесването на козунак е особен вид свещенодействие, към което трябва да се пристъпим със смирение и почит. Приема се, че самото замесване на хляба олицетворява сътворението на света, а този който пристъпва към това начало олицетворява Първосъздателя. Самият хляб съдържа в себе си идеята за кръговрата на природата от раждането, до смъртта и възкресението.

Брашното е в основната  на козунака и е символ на триединството или Светата Троица – пшеница, брашно, хляб.

Въоръжете се с качествени продукти, време и търпение.
Вложете цялата си позитивна енергия в този ритуал и  споделете вкуса на Великден, и самия празник с любимите си хора  

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ

• 550 г. пшенично брашно
• 200 мл. топло мляко (не горещо)
• 10 г. суха мая
• 100 г. захар
• 60 г. олио
• 3 бр. яйца
• кора от един лимон

За плънка:

• 100 г. стафиди
• 150 г. марципан или бадемова паста
• 3 с.л. ром

Допълнително за намазване преди печене:

• 1 жълтък
• 1 ч.л. мляко

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

В купичка смесете стафидите и рома и оставете настрана.

1. В друга купичка смесете маята, топлото мляко, половината от захарта и 2 с.л. от брашното. Оставете настрана за около 10 мин, за да активирате маята.

2. В дълбока купа (или тази на миксера, ако използвате планетарен миксер) изсипете половината от останалото брашно, останалата захар, активираната мая, яйцата, кората от лимон и половината от олиото. Започнете да месите докато получите лепкаво тесто.
3. Започнете да прибавяте по 1-2 с.л. от брашното. След като цялото брашно е поето, на части добавете олиото. Месете около 15-20 минути или до получаване на меко и еластично тесто.
4. Намажете с олио дълбока купа и сложете тестото да втаса вътре за около час или да удвояване на обема. Не забравяйте да покриете купата плътно със свежо фолио.
5. След като тестото е удвоило обема си, претеглете го на кантарче и разделете на 4 равни части. Може да оформите на решетка (показала съм как във видеото) или да разделите на 3 равни части и да изплетете плитка.

Нарежете марципана на малки парченца и изсипете излишното количество ром от стафидите. Смесете ги в една купичка.

1. Всяка част разточете върху леко набрашнен плот на правоъгълник с размери около 10/30 см. Поръсете с около 1/4 от плънката и завийте на руло.

Повторете с всички 4 части.

• Сплетете по избрания начин и пренесете в кръгла тавичка за печене (размер 23см), която е покрита с хартия за печене. Отгоре намажете с много малко олио, покрийте със свежо фолио и оставете да втаса повторно до удвояване на обема – около 40 мин до час.

3. Когато тестото е втасало повторно, включете фурната да загрява на 170С.

В купичка разбийте един жълтък и 1 ч.л. мляко.

• Намажете козунака отгоре и поръсете със захар (по желание) или с ядки.

Печете за около 60 минути без вентилатор. АКО започне да се изпича отгоре по-бързо, покрийте не плътно с алуминиево фолио.

• След изпичане, оставете да изстине напълно

Материалът Козунак е публикуван за пръв път на BabinataPitka.com.

Ако има аромат, който най-силно ме връща в детството, то това е ароматът на бабината питка.

Сякаш и сега, ако вдишам дълбоко, ще мога да го усетя. Често това ухание се носеше в къщата на баба –ухание на содена питка, замесена с щипка любов. А вкусът…. той беше на най-вкусното нещо, а баба я правеше буквално за минути.

Днес ще Ви предам рецептата, а Вие ще предадете нататък-чрез вкуса:

Като начало – зареждаме доброто настроение – хлябът поема нашите емоции, заредете го.

Запрятаме ръкави и се подготвяме да създадем спомени за хората, които обичаме, или само за нас.

Кой не знае рецепта за содена питка , но това е моята:

Цялото удоволствие ми отнема 30 минути с изпичането. Чудя се кои мерки да Ви дам, тези на баба – ЧАША И ЛЪЖИЦА и т.н., или грам, милиграм, сантиграм…

Ще мерим с чаши и лъжици:

• 2 яйца;
• Бурканче кисело мляко /как ми липсват тези стъклени бурканчета с истинско кисело мляко/. Понякога баба използваше суроватка от домашно приготвена извара. Ние нямаме бурканче кисело мляко, аз за суроватка пиша, но… Спомени!
• 1 ч.л. сода за хляб. Често в моята кухня опитвам да заместя другите набухватели със сода, напоследък и с квас, но за това ще разкажа в някои от следващите ми блогове.
• 1 ч.л. сол;
• 1/3 ч.ч. олио;
• И брашно, разбира се .Баба казваше „ колкото поеме“, но се разбрахме, че ще мерим с чаши и лъжици и за това: 2.5 -3 ч.ч. брашно.

Ето го и ритуала:

Преди да започна, включвам фурната на 200-220 °C.

Смесваме содата и киселото мляко, да се „угаси”. Магията се случва веднага и процесите тръгват нагоре. Към тях добавяме яйцата и олиото.

По отношение на чашите и лъжиците винаги мерете с еднакви по вид или размер чаши. Пригответе си две еднакви- за сухи и мокри съставки, в едната мерите брашното, а в другата олиото. Разбъркваме течните съставки и добавяме брашното.

Може да използвате Бяло брашно тип 500 от нашия асортимент, аз съм я правила с всички и резултатът е прекрасен.

От тук имаме два варианта: замесваме си меко тесто или забъркваме гъста каша с дървена лъжица и го оставяме, без месене. Изпичането е в тава с диаметър 26-27см (тази мярка не мога да дам с чаша и лъжица). Набрашнявате си тавата и разстилате тестото равномерно по дъното.

След това, следваше един ритуал: баба вземаше една вилица и надупчваше питката с нея, не хаотично, опитваше се да създаде някакви фигури. По-късно аз наследих този ритуал. Целта му е питката да не става прекалено дебела и „рисунките с вилица” предотвратяват това.

Следва изпичане в предварително загрята фурна и ароматизиране на цялата къща чак до съседите. Тогава идва и последният ритуал – напръскване с вода и „разходка из нивата“.

Това е! И само един последен съвет: Правете го с любов към аромата на Бабината питка.

П.П. Днес, на базата на тази рецепта, правя „мързелива баница“, солен кекс, мъфини или содени топки… Разликата идва от плънката, която ще сложа, и формата, която ще придам. Майка ми най-често добавяше сирене в забърканата гъста каша и ѝ казваше: „БЪРКАНА БАНИЦА “ или „МЪРЗЕЛИВА БАНИЦА“

Свързани продукти

Материалът Бабината питка е публикуван за пръв път на BabinataPitka.com.